Шампионът на турската трета дивизия за 2024 г., Амедспор, от няколко сезона символизира борбата на кюрдския народ за освобождение и съпротива срещу репресиите на режима на Ердоган. Представяме ви футболен клуб, който не се поддава на атаките на крайната десница.
Traduction bulgare de notre article reprise sur Radical Terraces
След като не успява да достигне плейофната фаза през сезон 2022/23, Амедспор ще играе във втора дивизия през сезон 2024/25. Това историческо изкачване е отпразнувано от хиляди привърженици по улиците на Диарбекир. Дори и в ръцете на режима на Ердоган, градът се счита за столица на кюрдите в Турция. Когато става въпрос за футбол, Амед Спортиф Фаалиетлер Кулюбю, известен като Амед СК или Амедспор, е тяхната гордост и радост. Титлата им в лигата неизбежно има политическо измерение. Победата в първенството е отпразнувана от Селахатин Демирташ, политически лидер на лявата кюрдска партия Демократична партия на народите – в затвора от 2016 г. и осъден на 42 години лишаване от свобода. Цената, която трябва да се плати за отстояването на идентичността и каузата на кюрдския народ в Турция. Свирепи репресии, на които Амедспор и неговите фенове, обединени в групите Barikat („Барикада“) и Direniş („Съпротива“), са изложени от около десет години.
Основан през 1972 г. като Меликахмет Туранспорт от младежи от Сур, историческия център на Диарбекир, клубът променя името и цветовете си няколко пъти. През 2014 г. клубът решава да се преименува на Амедспор – препратка към кюрдското име на Диарбекир – и да приеме зелено-червено-бели цветове. Истинска обида за националистическите среди в Турция. Едва през лятото на 2015 г. Турската футболна федерация одобрява промяната, но не и преди да глоби клуба за неспазване на официалните процедури. Крехкият мирен процес, започнал през 2013 г. между Кюрдската работническа партия и Турция, започва да се разклаща. Той е прекъснат след ужасния самоубийствен атентат от 20 юли 2015 г. в Суруч, за който Ислямска държава поема отговорност. При нападението загиват около тридесет млади леви активисти, които се бяха събрали, за да възстановят Кобане, намиращ се на сирийска територия в съседство.
Боен дух в образа на народа
Ердоган използва това нападение, за да започне мащабна антитерористична операция, насочена безразборно към радикалните ислямистки кръгове, кюрдската и турската крайна левица. Този период съвпада със забележителното участие на Амедспор в турнира за Купата на Турция през сезон 2015/16. След като елиминира Елазигспор (тогава във втора дивизия) и отстранява Башакшехир Истанбул – клуб от Суперлигата и витрина на партията на Ердоган Партия на справедливостта и развитието – в груповата фаза, Амедспор продължава, побеждавайки Бурсаспор на осминафиналите, който е изненадващ шампион на Турция през 2010 г. Тъй като Амедспор трябва да се изправи срещу Фенербахче на четвъртфиналите, първият мач в Диарбекир е разпоредено да се играе без публика. Клубът е обект на кампания на тормоз: десетки привърженици са арестувани, а помещенията на клуба са претърсени от антитерористичната полиция, която изземва компютри.
Дениз Наки, ключов играч на отбора, е отстранен от футболната федерация за 12 мача заради „сепаратистка пропаганда и нарушения на спортната етика“ и е глобен с 19 500 турски лири (около 6 200 евро). Той публикува в социалните мрежи послание за солидарност, като пунктира “Her biji Azadi”, „Да живее свободата“: „Посвещаваме тази победа на нашите ранени и нашите загинали, които загубиха живота си в това преследване, което продължава повече от 50 дни на нашата земя“. Съдилищата също се заемат със случая, като обвиняват Наки в „терористична пропаганда“. Въпреки че го грози присъда от 5 години затвор, бившият играч на Санкт Паули в крайна сметка е оправдан в края на 2016 г. Властите се опасяват от успеха на Амедспор, който изглежда като метафора на кюрдската съпротива. Още повече в момент, когато Ердоган води „мръсна война“ в района на Бакур.
В началото на декември 2015 г. повече от 10 000 войници, полицаи и жандармеристи от специалните части са мобилизирани, за да си върнат контрола над Сур, историческия център на Диарбекир, и кюрдските общини, обявили автономия, като Силопи, Нусайбин и Джизре, където е обявен комендантски час. След няколко месеца обсада жертвите са зашеметяващи: стотици убити цивилни, стотици хиляди разселени и цели квартали, опустошени от танкови атаки и минометен огън. Засегнат от тези репресии, Амедспор проявява борбен дух, който е огледален на този на жителите на обсадените градове. „Тренираме всеки ден под звуците на танкови и артилерийски бомбардировки. Тези набези няма да ни сплашат или деморализират“, казва Али Каракаш, тогавашен президент на клуба.
„Кюрдската Барса“
След 2015 г. и освобождаването на Кобане от ръцете на Ислямска държава от YPG/YPJ (Отряди за народна отбрана/Отряди за женска отбрана) кюрдите в Турция предоставят значителна материална и човешка подкрепа. Прилагането в Рожава на „демократичния конфедерализъм“ – доктрина, подкрепяна от Йоджалан като преработка на първоначалния марксизъм-ленинизъм на Кюрдската работническа партия – също кара част от западната либертарна левица да се обедини в полза на каузата на кюрдите. Попаднало в епицентъра между милициите на Ислямска държава и криптофашисткия режим на Ердоган, това огнище на борба за самоуправление, разположено само на няколко километра, представлява надежда. Все още следвайки същата логика на смазване, турската армия атакува Рожава през октомври 2019 г. и намира почти единодушна подкрепа от футболистите в страната.
„Съпротивата е навсякъде“ – скандират антифашистки и феминистки привърженици по трибуните на малкия стадион „Сейрантепе“, които повтарят ехото от „серхилданите“, популярните градски въстания. Амедспор не се колебае да се утвърди като спортна витрина на кюрдската кауза, въпреки уязвимостта, която това предполага пред насилието и расизма от страна на националистическите маргинали, както в случая с мача от трета дивизия през март 2023 г. срещу Бурсаспор. В Бурса кюрдският клуб е нападнат от турски крайни националистически групи. Играчите са нападнати от полицията и охраната, както и обстрелвани с пиротехника. На трибуните местните фенове показват портрети на Тарък Юмит и Йешил, бивши мъчители в турските тайни служби, както и Рено Торос – автомобил, използван от ескадроните, известни с убийствата на кюрди през 90-те години на миналия век.
Сега отборът и неговите привърженици гледат напред към сезон 2024/25 с вълнение и тревога едновременно. Клубът от дълго време изпитва финансови затруднения. След 2016 г. и ареста на прокюрдските кметове в района, заменени от държавни администратори, известни като кайюми, които са на заплата в Партията на справедливостта и развитието, Амедспор е лишен от публичните си субсидии. Преследван от властите, които правят всичко възможно, за да го отслабят финансово, клубът е зависим от малкото си спонсори. Но, както обявяват членовете му, повтаряйки мотото на ФК Барселона, чието културно и спортно влияние остава модел за настоящия президент Азиз Елалди, Амедспор е „повече от клуб“. „Кюрдската Барса“, като клуб, който е стигнал до втора дивизия, е безспорно популярна както на местно ниво, така и в диаспората. И тази популярност ще нарасне още повече с допълнителното популяризиране, което ще донесе промоцията.
Article original: Comment Amedspor est devenu un symbole de la résistance du peuple kurde
Leave a Reply